Този сайт е създаден и се поддържа с подкрепата на:
Cheap Properties in Bulgaria www.BulgarianPropertyFinder.com

Представяне на Североизточен български черноморски район


На 24 март посолството на Република България в Румъния бе домакин на среща–коктейл на тема “Представяне на Североизточен български черноморски район“.

Организатор на Събитието бе Асоциация за развитие на туризъм в североизточен черноморски район “Кейп Калиакра”. Гостите на събитието се насладиха на чаша българско вино и се запознаха с уникалните за Спа, Голф, Гурме и Морска почивка места, както и възможностите за конгресен туризъм в Североизточен български черноморски район.

Бронислав Денев, СТИВ-Румъния: Рекордните над 1,893 млрд. евро е износът на България към Румъния за 2015 година

Бронислав Денев, ръководител на Службата по търговско-икономически въпроси в Румъния в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ .

Водещ: Какво сочат данните за стокооборота между Румъния и България за изминалата 2015 година? Какви са данните спрямо миналата и запазва ли се положителната тенденцията?
Бронислав Денев: С гордост мога да съобщя на вас и вашите слушатели, че 2015 година бележи своеобразен рекорд в търговско-икономическите отношения между България и Румъния, тъй като експортът на България в цифри е около 1,893 милиарда евро, което е ръст с около 8,3% в сравнение с 2014 година, импортът е около 1,786 милиарда евро, бележи малък ръст около 0,2%, докато стокооборотът като цяло е около 3,679 милиарда евро, с около 146 милиона евро ръст в сравнение с 2014 година и с около 134 милиона вече от рекордната 2011 година. Мога да съобщя също, че търговското салдо в сравнение с 2014 година е в плюс за България с около 107 милиона евро. Сравнявайки експорта 2014-2015 година, с около 144 милиона евро сме в плюс за България към Румъния.
Водещ: А кои отрасли имат най-голям принос за този ръст? Кои са стоките, които успешно изнасяме за северната ни съседка?
Бронислав Денев: Трябва да ви кажа, че в последните години има голяма динамика и разнообразие на стоковите групи, които са предмет на стокооборот между България и Румъния. Аз бих се радвал в това отношение да може да се прави анализ не само в цифрово отношение като милиони или милиарди евро, а и като количествено отношение на стоки, за да може примерно да се направи анализът дали с повече средства изнасяме, или с по-големи количества и по-малки цени. Мога да кажа, че в някои отношения имаме ръст с около 45 милиона евро. Това се отнася примерно за торовете, които изнасяме за Румъния. Изключително странно, но приятно е да се чуе, че минералните масла и горива са около 40 милиона плюс в сравнение с миналата година, а в това отношение минералните масла и горива, които винаги сме внасяли от Румъния и те винаги са били повече като количество и като стойност, за миналата година бележат спад с около 70 милиона евро. Имаме стокови групи, които са изключително позитивни, в това отношение дори автомобилни превозни средства, трактори, мотоциклети, колела и други сухопътни такива, които имат ръст около 10 милиона. Житните растения, които, като стойностен показател бележат експорт за 126 милиона евро, за съжаление имат около 22 милиона евро спад спрямо 2014 година. Имаме ръст в пластмасовите изделия и пластмаси. Тази цифра от 1,893 милиарда евро осъществяват 2036 български фирми и само по себе си това означава, че в сравнение и с миналите години количеството на българските фирми, които правят експорт към Румъния стават все повече и повече. Може би в това отношение би трябвало да спомена и каква е бройката на българските фирми в Румъния, които са регистрирани въобще до сега – тя е 2124 броя, като само за миналата година са 214. Общият първоначален капитал на българските фирми в Румъния е около 100 милиона евро. В това отношение румънските фирми, които са регистрирани в България са 2544, като техният общ първоначален капитал е около 280 милиона евро.
Водещ: Очевидно родните фирми стават все по-активни. Изключително успешен е и форумът „Храни и напитки от слънчева България“, който отбеляза своето 13 издание през есента. Как подобни форуми, г-н Денев спомагат за подобряване на тези търговски отношения и на стокообмена между България и Румъния?
Бронислав Денев: Аз благодаря на вашата медия, че тя винаги е била наш медиен партньор в този форум, който си е родна рожба на Службата по търговско-икономическите въпроси на България в Румъния. След като в 13 издания са участвали около 160 български фирми, мисля, че цифрите говорят сами по себе си. Мога да прибавя и следното, в момента водим преговори и уточняваме възможни дати, тъй като Националният съюз на градинарите в България, Съюзът на овощарите в Русе, един от Съюзите по биопродукти искат да се направи тяхна презентация тук в Букурещ. Само по себе си виждаме, че интересът е голям, желанието е голямо, а начинът, по който сме го организирали досега, посещението на професионалисти от румънския бизнес говори достатъчно по себе си, защото един от ръстовете в стокооборота между България и Румъния е и хранително-вкусовата промишленост, което се дължи и на тези форуми, които организирахме в последните 6 години.
Водещ: Има ли данни колко туристи от Румъния са посетили страната ни през миналата година и положителни ли остават тенденциите и в този сектор?
Бронислав Денев: Искам да ви кажа, че за 8 поредна година румънските туристи са най-многобройната туристическа нация посетила с цел туризъм и отдих България. Те са близо 1 милион туристи, и ако трябва да бъда точен в цифрата, статистиката дава, че 986 586 души, с удоволствие са организирали почивката си у нас, като това е ръст с около 4,1%. След румънците, това са гърците, германците, турците и Русия. Мога да кажа, че за съжаление по тукашни данни от румънската статистика, около 400 хиляди румънци са преминали транзит през нашата страна за своята почивка в Гърция и Турция. Това трябва да говори много на целия туристически бранш в България. Ако се направят правилните анализи, сигурно ще се прецени какво не ни е стигнало, за да ги „задържим“ в България по-голямата част от тях. А какво сме направили, за да ги накараме да почиват на път поне 1-2 дни, в едната или в другата посока, това също трябва да го отчетем.
Албена ИВАНОВА

ТЪРГОВСКО ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ ПРЕЗ 2015 ГОДИНА

ИЗНОС – около 1,893 млрд. евро – ръст от 8,3 %
ВНОС – около 1,786 млрд. евро – ръст от 0,2 %
СТОКООБОРОТ – около 3,679 млрд. евро – със около 145 млн. ръст спрямо 2014 г. и с 134 млн. повече от 2011 г.
ТЪРГОВСКО САЛДО – около 107 млн. евро в „+” за България
ИЗНОС 2014 / 2015 – около „+” 145 млн. евро в повече от 2014 г.
ВНОС 2014 / 2015 – около „+” 2 млн. евро
Стокооборотът се явява рекорд в търговско-икономическите отношения между България и Румъния. Рекордът от 2015 г. надминава този от 2011 г. и показва стабилния стокообмен между двете страни. За поредна година, Румъния се явява на 3 – то място, като експортен партньор на България в рамките на ЕС, след Германия и Италия и на 4 –то в света, след Германия, Италия и Турция.
Положителното, в полза на България, е че след един двугодишен период на търговско салдо почти 50 % на 50 %, резултатите за 2015 година сочат, че отново, както през 2011 и 2012 години, България е подобрила експорта си към Румъния и е с положителен баланс.
СТИВ – Букурещ отново благодари на НСИ – България, за доброто и ползотворно сътрудничество.

МЕЖДУНАРОДЕН ТУРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ ЗА 2015 г. / чуждестранни туристи, посетили България /

За поредна 8 – ма година, румънските граждани са най-многобройните чуждестранни туристи, които посещават България. Ето какво сочат данните на Националния статистически институт на България за 2015 г. спрямо 2014 г.:

РУМЪНИЯ – 986 596 туристи – ръст 4,1 % / около 40 хил.души /
ГЪРЦИЯ – 972 971 туристи – спад 5,7%
ГЕРМАНИЯ – 622 751 туристи – спад 12,8%
ТУРЦИЯ – 519 050 туристи – ръст 18,4%
РУСИЯ – 484 558 туристи – спад 26,2%

Отбелязване на Националния празник 3-ти март от посолство на Република България в Букурещ

По случай отбелязването на Националния празник 3-ти март, посолството на Р България в Букурещ организира поднасяне на венци пред паметника на опълченците в град Плоещ.
На събитието присъстваха дипломати от посолството и представители на местната власт. Временно управляващият посолството, г-н Чавдар Димов произнесе слово. Представителят на Българската православна църква отец Виктор в съслужение с румънски свещеници изнесе заупокойна литургия. В церемонията взе участие представителна част на Румънската армия, която отдаде военни почести

Мероприятията продължиха с традиционна среща на дипломатите от българското посолство с представителите на областната управа и Търговско-промишлена палата – Прахова. В разговора бе отделено внимание на изградените връзки и ползотворните взаимоотношения, насочени към задълбочаване на сътрудничеството между посолството на Р България в Букурещ и област Прахова.

Вечерта, на приема по случай Националния празник присъстваха около 300 души, представители на дипломатическия корпус, румънските институции, българската диаспора, бизнеса и гости от България. Приемът бе уважен от г-жа Ралука Пруна, министър на правосъдието на Румъния и от г-н Даниел Йоница, държавен секретар по стратегически въпроси на министерство на външните работи.

Възпоменателна церемония по повод 143-годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски

На 19 февруари, 2016 г. посолството на Република България в Румъния организира възпоменателна церемония пред паметника на Васил Левски в парка “Херъстръу” в Букурещ по повод 143-годишнина от гибелта на Апостола. В рамките на мероприятието бе произнесено кратко слово за живота и дейността на Васил Левски. Поднесен бе венец на паметника на Апостола и цветя на паметника на неговия приятел и съратник поета-революционер Христо Ботев. На събитието присъстваха дипломати от посолството, представители на българското национално малцинство и бизнес-средите в Румъния.

Поради неблагоприятните метеорологични условия в Румъния следните национални пътища са затворени /по информация на Националната агенция по пътищата/:

Поради неблагоприятните метеорологични условия в Румъния следните национални пътища са затворени /по информация на Националната агенция по пътищата/:
Национален път 23А – Гологану – Чиоращи (обл. Вранчеа);
Национален път 11А Барлад (обл. Васлуи) – Поду Туркулуй (обл. Бакау);
Национален път 24А Мургени – Березени – Хуси (обл. Васлуи);
Национален път 26 Мургени – Благещи (обл. Васлуи);
Национален път 3 Лехлиу (обл. Кълъраш) – Кълъраш (обл. Кълъраш) – Остров (обл. Констанца) – Банеаса (обл. Констанца);
Национален път 41 Олтеница (Обл. Кълъраш) – граница с обл. Гюргево;
Национален път 22D Мачин – Черна (обл. Тулчеа);
Национален път 22F Хория – Налбант (обл. Тулчеа);
Национален път 22А Тополог (обл. Тулчеа) – Харсова (обл. Констанца);
Национален път 22 отсечката Рамнику Сарат (обл. Бузау) – Браила (обл. Браила) и Бая (обл. Тулчеа) – Сибиоара (обл. Констанца);
Национален път 2В Бузау – Браила;
Национален път 2А Урзичени (обл. Яломица) – Слобозия (обл. Яломица) – Харсова (обл. Констанца) – Михаил Когалничеану (обл. Констанца);
Национален път 21 Кълъраш (обл. Кълъраш) – Слобозия (обл. Яломица) – Браила;
Национален път 21А Бараганул (обл. Браила) – Тандарей (обл. Яломица);
Национален път 2 Бузау – Рамнику Сарат (обл. Бузау);
Национален път 2С Костещи (обл. Бузау) – Гривица (обл. Яломица);
Национален път 23В Майканещи (обл. Вранчеа) – Чиоращи (обл. Вранчеа);
Национален път 2N Богза (обл. Вранчеа) – Думбравени (обл. Вранчеа);
Национален път 3А Лехлиу – Гара (обл. Кълъраш) – Фетещи (обл. Яломица);
Национален път3В Фетещи – пресечката с Национален път 2А;
Национален път 24D Чука (обл. Галац) – Тулучещи (обл. Галац);

Възстановено е движението по Национален път 73 54+ 050 км – 92 + 000 за всички категории превозни средства, но остава забраната от 16 т. На Национален път 24А Симила – Мургени в обл. Васлуи са въведени ограничения за тонаж, могат да преминават само превозните средства с максимална допустима маса 3,5 т.

Честваме 168 години от рождението на Христо Ботев


На 6 януари в Букурещ бе организирано честване на 168 години от рождението на великия български революционер, поет и публицист Христо Ботев.
Посланикът на Р България в Румъния и дипломати от посолството поднесоха венец пред бюст-паметника на Христо Ботев в парка Херъстръу. Слово за живота и делото на поета-революционер изнесе Н.Пр. посланик Александър Филипов. На мероприятието присъстваха представители на организациите на българските малцинства и на новата българска диаспора.

С полагане на цветя пред паметника на Васил Левски бе отдадена почит и на Апостола на свободата.
За пръв път в Румъния бе показан художествено-документалният филм „Ботев: от Голгота към свобода“ на режисьора Искрен Красимиров. Филмът бе преведен на румънски език със съдействието на посолството на Република България в Румъния. На премиерата в унгарския културен дом „Шандор Петьофи“ в румънската столица присъстваха представители на българските малцинствени организации от Констанца и Букурещ, на новата българска диаспора, на Демократичния съюз на унгарците в Румъния и дипломати от българското посолство.

Дарение за училище „Йордан Йовков“


Иван Вазов, Йордан Йовков, Петя Дубарова и „Малкият принц“ се присъединиха към приятелите на учениците в българското училище „Йордан Йовков“ при посолството на България в Румъния. Регионалната библиотека „Пейо Яворов“ – гр. Бургас направи дарение от няколко десетки тома книги за българските деца в Букурещ. Това е само първата стъпка от по-амбициозна програма на за подкрепа на българската общност в Румъния. Три регионални библиотеки – от Търговище, Русе и Бургас, в продължение на няколко години правят дарения на литература за българите северно от Дунав. Със съдействието на посолството на Република България в Румъния тази родолюбива дейност ще продължава да се разширява.

Изложба „Гутенберг и славянският свят“

Министърът за връзките с парламента Еуджен Николича, депутати, сенатори от румънския парламент и дипломати от посолствата в Букурещ на страните-участнички в ПСЮИЕ присъстваха на официалното откриване на изложбата „Гутенберг и славянският свят“ от колекцията на Държавния културен институт при МВнР, състояло се на 9.11.2015 г. в сградата на парламента на Румъния. Събитието бе уважено и от представители на българската общност в Румъния, журналисти, хора на изкуството.


През цялата седмица изложбата можеше да бъде видяна във фоайето на Камарата на депутатите, откъдето преминава и официалният туристически маршрут за посещение на сградата на румънския парламент.
Впечатляващите репродукции на първите печатни книги на кирилица и подробните обяснителни текстове на няколко езика привличаха вниманието както на народните представители и служителите на администрацията на парламента, така и на множество посетители.